Проблемите с равновесието са често срещано затруднение при хората с множествена склероза. Те могат да се проявят като лека нестабилност при ходене, залитане, несигурност при обръщане или усещане, че тялото не реагира достатъчно бързо. При някои хора нарушенията са почти незабележими в началото, докато при други постепенно започват да ограничават движението и ежедневните дейности.
Причината е, че поддържането на равновесие всъщност е сложен процес. Мозъкът непрекъснато получава информация от зрението, вестибуларната система във вътрешното ухо, мускулите, ставите и сетивните рецептори. След това тази информация трябва бързо да бъде обработена, за да може тялото да направи необходимите корекции.
При множествената склероза увреждането на миелина и нервните структури може да наруши предаването на част от тези сигнали. В резултат човек може да се чувства нестабилен дори когато мускулната му сила изглежда сравнително запазена.
Проблемът невинаги е само един. Мускулната слабост в единия крак например може да промени походката и начина, по който тежестта се разпределя между двата крака. Спастичността може да ограничи нормалното движение в ставите, а нарушенията на чувствителността да затруднят усещането за позицията на стъпалата. Ако към това се добавят замайване, проблеми със зрението или нарушена координация, поддържането на стабилност става още по-трудно.
Умората също оказва голямо влияние. Човек може да се движи сравнително уверено сутрин, но след по-продължително ходене походката да стане нестабилна. Мускулите се изморяват, движенията стават по-неточни и рискът от залитане се увеличава.
Това може постепенно да създаде и страх от падане. Човек започва да избягва разходките, стълбите или излизането без придружител. На пръв поглед ограничаването на движението изглежда като начин за намаляване на риска, но продължителното обездвижване може да доведе до допълнителна загуба на сила и издръжливост. Така се създава порочен кръг – нестабилността води до по-малко движение, а по-малкото движение допълнително затруднява поддържането на добра физическа форма.
Ето защо подходът към нарушенията на равновесието трябва да бъде индивидуален. Първата задача е да се установи какво точно причинява нестабилността. При един човек основният проблем може да бъде мускулната слабост, при друг – координацията, а при трети да има комбинация от няколко фактора.
Подходящата физиотерапия и рехабилитация може да бъде насочена към конкретните нарушения. В зависимост от състоянието могат да се използват упражнения за баланс, мускулна сила, координация, контрол на тялото и походка. Важното е упражненията да бъдат съобразени с възможностите на човека, защото прекомерното натоварване и силната умора могат временно да увеличат нестабилността.
Полезни могат да бъдат упражнения, при които постепенно се променя опорната площ, пренася се тежестта от единия към другия крак или се тренира контролирано ставане и сядане. При по-добре подготвени пациенти могат да се включват по-сложни задачи, които изискват едновременно движение и поддържане на баланс. Те обаче трябва да бъдат изпълнявани в безопасни условия.
Необходимо е внимание и към походката. Ако човек влачи единия крак, прави прекалено къси крачки или компенсира слабост чрез необичайно движение на тялото, това може допълнително да наруши стабилността. Работата върху по-ефективен модел на ходене понякога има значение не само за мобилността, но и за намаляване на излишния разход на енергия.
При някои хора подходящото помощно средство също може да подобри безопасността. Бастунът или проходилката не трябва непременно да се възприемат като знак за загуба на самостоятелност. Когато са правилно подбрани, те могат да дадат повече увереност и да позволят на човека да остане активен. Важно е изборът и настройката им да бъдат направени според конкретните затруднения.
Домашната среда също има значение. Хлъзгави килими, кабели по пода, недостатъчно осветление и липса на стабилни опори в банята могат ненужно да увеличат риска от падане. Понякога малки промени в организацията на дома могат значително да подобрят безопасността.
Не всяко ново нарушение на равновесието обаче трябва автоматично да се приема като нормална част от множествената склероза. Внезапно появила се силна нестабилност, ново замайване, значителна промяна в походката или други нови неврологични симптоми трябва да бъдат обсъдени с лекар.
Проблемите с равновесието при множествена склероза могат да имат различни причини и затова няма едно универсално упражнение, което да ги решава. Най-добрият подход е да се установи какво конкретно ограничава стабилността и постепенно да се работи върху него.
Целта не е просто човекът да не пада. По-важно е да се запазят увереността в движението, максимално възможната самостоятелност и активният начин на живот, без да се пренебрегва безопасността.
